Gombrovič : pʺrviât postsekularist?

Was Gombrowicz the first post-secularist?

Autor podpisany na publikacji: Лукаш Тишнер

Celem artykułu jest ukazanie skomplikowanego stosunku Witolda Gombrowicza do religii. Pisarz deklarował się jako ateista, ale liczne fragmenty jego Dziennika dowodzą, że jego mocne przekonania na temat własnej niewiary bywały na wiele sposobów osłabiane. Najważniejsze dla tej problematyki są dwa zapisy - z roku 1956, kiedy pisarz czytał Simone Weil, a potem przeżywał samotną wigilię w Mar del Plata i z roku 1958, w którym opisuje spacer na górę Calvario w Tandilu. Autor nawiązuje do postsekularnego manifestu Jürgena Habermasa z 2001 roku, w którym filozof rewidował jednowymiarową, pooświeceniową teorię sekularyzacyjną i dowodzi, że na swój sposób zrobił to już kilka dekad wcześniej Gombrowicz.

The aim of this article is to show the complicated attitude of Witold Gombrowicz towards religion. The writer declared himself an atheist, but numerous fragments of his Diaryprove that the strong beliefs about his own disbelief were weakened in many ways. The most important for this issue are two records - from 1956, when the writer read Simone Weil, and then spent the lonely Christmas Eve in Mar del Plata, and from 1958, when he describes a walk up Calvario Hill in Tandil. The author refers to the post-secular manifesto by Jürgen Habermas from 2001, in which the philosopher revised the one-dimensional, Post-Enlightenment secularization theory and proves that Gombrowicz had already done it in his own way some decades before.

Целта на настоящата статия е да покаже сложното отношение на Витолд Гомбрович към религията. Писателят открито се обявява за атеист, но множество места от неговия "Дневник" свидетелстват, че дълбоката вяра в собственото му неверие е била разклащана в много отношения. Централни по въпроса са два записа - първият датира от 1956 г., когато Гомбрович чете СимонВейл, а после прекарва една самотна Бъдни вечер в Мар дел Плата. Вторият е от 1958 г. и в него се описва изкачването на хълма Голгота в Тандил. Авторът на настоящата статия препраща към постсекуларния манифест на Юрген Хабермас от 2001 г., в който философът преразглежда едноизмерната, постпросвещенска теория за секуларизацията. Доказва се, че Гомбрович е извършил по свой начин същия мисловен ход няколко десетилетия преди Хабермас.